На 16 юни, Комисията по правни въпроси на Европейския парламент прие с голямо мнозинство изменена версия на проектодоклада на Джулия Реда за оценка на авторското право. 

Какво всъщност означава това за обикновения средностатистически

жител на ЕС и как би се отразило това на една снимка във Фейсбук например или видео в Youtube?  Какво всъщност е свобода на панорамата?

Каква е настоящата ситуация за анторското право в Европа и България?

Разпоредбите на Директивата за авторското право от 2001 г. вече не са в състояние да са в крак с увеличаването на трансграничния културен обмен, улеснен от Интернет. Текущият режим на авторските права пречи на трансграничната обмяна на знания и култура. За да отговори на настоящите предизвикателства, законодателството трябва да се актуализира с текущите практики и хармонизира допълнително.

За тази цел Европейският парламент възлага на Комисията по правни въпроси разработването на проектодоклад с предложения за изменения на някои аспекти на авторското право.

Приемането на графика за проектодоклада става на 8 декември 2014 г., а на 15 януари 2015 г. е представянето му в начален вариант от основният докладчик Джулия Реда. Пълното му име е

ПРОЕКТОДОКЛАД относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Накратко:  Първоначалният проектодоклад на Реда излиза с над 24 препоръки към Европейския парламент за подобряване на възможностите за единно европейско авторско право.

На 16-то място сред тях е:

[Европейският парламент],

16. Призовава законодателя на ЕС да гарантира, че е разрешено използването на фотографии, видеозаписи или други изображения на произведения, които са постоянно разположени на обществени места;

Мотивите за тази препоръка са:

Показателен пример за необходимостта от адаптиране е въпросът за това как или дали да бъдат защитени произведения на архитектурата на обществени места. В миналото законодателството е имало за цел опазване от неподходящо използване на архитектурата за търговски цели чрез масово произвежданите пощенски картички, като то не е било насочено към средностатистическия турист, който прави снимки, най-вероятно споделяни само в частна среда, след като бъдат разпечатани. Днес обаче всеки турист може да създаде цифрово изображение, да го качи в социалните медии и може би несъзнателно да го прави достъпно за цялата световна онлайн общност. Като се имат предвид милионите европейци, които вече участват в подобни дейности, става ясно, че авторското право може да бъде приложимо и справедливо само ако изобразяването на обществени сгради и скулптури бъде освободено от закрилата на авторското право, така че да не налага прекомерна тежест върху ежедневните онлайн дейности. Изключително разнообразното прилагане на изключението на „свободата на панорама“, посочени в Директивата относно информационното общество (Директива 2001/29/ЕО, член 5, параграф 3, буква з) в различните държави членки показва, че е необходимо да се създаде общоевропейско, широко определено право на ползвателите да представят произведения, които са разположени постоянно на обществени места.

Разграничението между търговските и нетърговските цели създава нови проблеми в онлайн средата, тъй като нарастващ брой ползватели действат същевременно и като производители на произведения. Условието изключенията да се ползват при използване с нетърговска цел не насърчава възприемането на новаторски схеми за възнаграждение, като например микроплащания, които може да се окажат от основно значение за развитието на нови бизнес модели в услуга на творците.

И избягването на парадокси от рода на това, че имаш право да снимаш Айфеловата кула през деня, но не и светлинното шоу от кулата вечерта. 

Следват месеци на разглеждане, обмяна на мнения, дебати, предложения за изменения, коментари, докато накрая на 16 юни се стига до гласуването в Комисията на окончателния вариант, който ще бъде предложен за гласуване в Европарламента.  

За параграф 16 и свободата на панорамата са предложени седемнадесет варианта за изменение (вж.  #413-430)

Приет е варианта за изменение #421 на Жан-Мари Кавада, който гласи:

 [Европейският парламент],

16. Счита, че комерсиалната употреба на снимки, видеокадри или други изображения на произведения, които са трайно разположени на физически обществени места, трябва винаги да подлежат на предварително разрешение от авторите им или упълномощените от тях лица;

Между другото, там докладчик в сянка е Ангел Джамбазки от ВМРО, който сигурно въобще си няма представа за какво става въпрос, съдейки по единственото му предложение за свободата на панорамата, направено заедно със Саяд Карим - #418: Предлага на Комисията да представи доклад относно прилагането на директивата по отношение на напредъка на повишаване на осведомеността на потребителите....

... и по това с какво се занимава в Туитър.

Предложеният от Джамбазки доклад е направен още преди година и всъщност Джулия Реда е тази, която се опитва да извоюва нашата свобода на панорама, а не изпратения като депутат от България Джамбазки.

В момента в България „свободата на панорамата“ (макар и не под това название) е описана в чл. 24, ал. 1 на Закона за авторското право и сродните му права:

благодарение на които вече са изтрити доста свободни снимки, които не биха имали този проблем в друга страна.

още..

Какво може да се направи: 

Ето някои събрани предложения: Свобода на панорамата 2015

или на английски, както и аргументите ЗА с въпроси и отговори.