Във вторник 16 юни комисията по правни въпроси гласува доклада си относно преразглеждането на правилата на ЕС за авторското право. Докато Джулия Реда успя да постигне компромиси с всички политически групи относно по-голямата част от предложенията си, областта, в която не бе постигнат компромис е правото на публикуване на снимки на обществени сгради и произведения на изкуството (като скулптури),  постоянно изложени на обществени места. В някои страни тези публикации изискват разрешение от архитекта или носителя на правото на публичното произведение, докато мнозинството от страните членки на ЕС се радва на така наречената Свобода на панорамата, която позволява на всеки да публикува снимки, документални филми и други произведения, изобразяващи обществени места, без ограничение.Проектодокладът на Джулия Реда посочва, че необходимостта от получаване на лиценз за такива ежедневни дейности като споделяне на нечии снимки в социални медии е анахронизъм и че Свободата на панорамата трябва да стане правило в целия Европейски съюз. За съжаление, на 16 юни членовете на Комисията по правни въпроси преобръщат това предложение обратно, като приемат най-рестриктивното изменение по въпроса за Свободата на панорамата, внесено от члена на групата на либералите Жан-Мари Каведа:Първоначалното предложение от проектодоклада на Реда:[Европейският парламент],

16. Призовава законодателя на ЕС да гарантира, че е разрешено използването на фотографии, видеозаписи или други изображения на произведения, които са постоянно разположени на обществени места; 

Приетото предложение #421 на Кавада:

[Европейският парламент],

16. Счита, че комерсиалната употреба на снимки, видеокадри или други изображения на произведения, които са трайно разположени на физически обществени места, трябва винаги да подлежат на предварително разрешение от авторите им или упълномощените от тях лица;

Първоначалното предложение на Реда е да се въведе Свобода на панорамата в целия ЕС, което ще оцвети всички страни от ЕС на картата в зелено. Предложение на Жан-Мари Кавада, което бе прието в комисията ще превърне всички зелени страни в жълто или червено. Според неговото предложение, всички закони за Свобода на панорамата, които не са ограничени до некомерсиална употреба, трябва да бъдат премахнати.

Какво ме засяга?

Може би си мислите, че ограничението на Свободата на панорама за търговска употреба, би било проблем само на компаниите, които искат да правят пари чрез продажба на фотографии. Но на практика, разграничението между търговска и нетърговска употреба е много по-сложно. 

Ако качите снимка от почивката си на Facebook например, вие не реализирате печалба от това. Вие, обаче, вече стесе съгласили с условията за ползване на Facebook, в които се посочва, че ​​давате разрешение на Facebook да използва вашата снимка за търговски цели (Раздел 9.1 от Общите условия на Facebook), както и че публикувате съдържание, което не нарушава правата на някой друг или не нарушава по друг начин закона (5.1 от Общите условия). Това означава, че ако търговската употреба на фотографии, изобразяващи обществена сграда изисква лиценз от архитекта например, Ваша отговорност е да разберете дали сградата все още е със защитени авторски права (например дали архитектът е починал преди повече от 70 години, което води до отпадане на правата) и кой всъщност притежава правата днес. След това можете да сключите лицензионен договор с носителя на правото или сполазумение за отговорно колективно управление на правото, които изрично да позволяват търговската употреба на снимката във Facebook, преди да можете законно да качите вашите снимки във Facebook. Същото се отнася и за други социални мрежи или хостинг сайтове с употреба на снимки, които обикновено изготвят своите условия по начин, който ги предпазва от отговорност. Ограничение на Свободата на панорама до некомерсиална употреба ще въведе милиони европейци в конфликт с авторското право върху тяхното напълно безвредно и ежедневно онлайн ползване. И, моля, имайте предвид, че нарушаването на авторските права е не само въпрос на гражданско право, но и на прилагане на наказателно право (което ще бъде наложено в различна степен). 

Като цяло, далеч по-лесно е да се престъпят нетърговските ограничения, отколкото обикновено се подразбира. Например, ние виждаме противоречиви тълкувания от различни съдилища за това дали една обществен оператор, декларирал се като свободен от реклами, може да използва произведения с ограничения за некомерсиална употреба. Ако има консенсус по този въпрос, той е, че в сферата на търговската практика се навлиза далеч преди човек да започне да прави печалба. Можете например да очаквате вашия личен сайт да бъде счетен за търговски, дори само поради това, че имате аднати реклами или бутон Flattr и други бутони за микроплатежни услуги в употреба, дори и да правите много по-малко пари, отколкото сте платили за хостинг на вашия сайт или въобще да не правите. Във време, в което се изпробват нови начини за споделяне на съдържание в интернет и връзките между потребители и автори на творби започват да се размиват, да сведете вашите потребителски права към закона за авторското право в зависимост на статут на некомерсиална употреба, в действителност ще обезкуражи разработването и приемането на нови механизми за споделяне като например микроплащанията.

Ограничаването на Свободата на панорамата също така значително би усложнило бизнеса на журналисти, професионални фотографи или документални филмови творци, чиито дейности са ясно търговски, но които в продължение на десетилетия са имали възможност да разчитат на публичното пространство като ресурс, който може да се използва свободно от никого без преди това да се налага да се преговаря за лиценз. Ако една от целите на закона за авторското право е да се стимулира създаването на нови изкуство и информация, подобна промяна очевидно би било контрапродуктивна. За разлика от някои хора на изкуството, които разчитат на публичното пространство за да създават свои произведения, основният източник на доходи за архитектите със сигурност не е продажбата на илюстрации на готовата сграда. Лесно е да се види, че общият ефект от ограничаването на Свободата на панорамата за творците също ще бъде отрицателен.

Накрая, нетърговското ограничение би било проблематично за използването в проекти, които разчитат на свободно лицензирани произведения. Уикипедия например не приема никакви снимки с ограничения, които противоречат на определението за свободно познание и това включва нетърговски клаузи - още повече, че Фондация Уикимедия, която управлява Уикипедия, няма за цел реализирането на печалба. Ако предложението на Европейския парламент бъде прието в законодателството, всички снимки на обществени сгради и творби, които са авторски произведения,  и чиито автор не е починал преди 70 години, ще трябва да бъде изтрити от Уикипедия.

Изтриване на снимки от Уикипедия ще е трагично за публичния достъп до свободно знание и култура. А какво да кажем за всички физически публикации, които са били направени в съответствие с правото на Свобода на панорамата, която е била крайъгълен камък на много европейски системи за авторското право в продължение на десетилетия? Обикновено новите закони, които разширяват обхвата на Закона за авторското право се прилагат със задна дата.   

 Например, ако срокът на закрила на обектите на авторското право е удължен от 50 на 70 години след смъртта на автора в много европейски страни, това не се прилага само за произведения, създадени след смяната на авторското право, но и за всички произведения, създадени в миналото, чиито авторски права срок все още не е изтекъл. Това повдига въпроса дали ограничението на Свободата на панорамата също ще се прилага със задна дата и ще направи незаконни всички произведения, които са създадени по силата на тази свобода. Ще трябва да приемем това, освен ако изрично не е посочено друго. Това би означавало, че много книги, пощенски картички или календари на публичното изкуство, които са напълно законни днес ще трябва да бъде изтеглени от пазара и вече няма да са в разположение на обществеността, или поне докато не се получи лиценз от архитекта на включената в тях сграда. Очевидно е, че това би довело до създаване на бюрократични кошмари за издателите и културните институции, а вредата от такава промяна значително ще надхвърли всякакви съмнителни ползи.

още за четене и линкове на оригиналните документи - тук.